Трудно ми е да ти напиша всичко, което трябва да знаеш, защото знам, че ще те нараня! С теб изживях страхотни моменти и без колебание мога да кажа, че бях щастлив! Ти ми даде толкова много от себе си и успя отново да събудиш у мен желанието да се радвам на живота! Но аз не можах да ти дам нищо! Преди да те срещна изживях една опустошителна връзка, която разби сърцето
ми и нарани душата ми! Щастлива жена си ти! Толкова често си мечтала да си свободна, а ето сега вече мечтата ти се сбъдва. Когато получиш това писмо, връзката ни ще е вече приключила! Нали това искаше – да хванеш живота си в свои ръце, да не се съобразяваш с никого, да става само твоята! Давам ти тази възможност. Взе толкова много решения, без дори да ги обсъдиш с мен! Без да ти пука, че така ме нараняваш! Но какво значение има. Не трябва да правим драми! Решението ти беше внезапно за мен! До вчера се любихме и беше като във вълшебна приказка,
вричахме се един в друг, мечтаехме за утре и за след пет и сто години. Чувствах те толкова близо до себе си, че биенето на твоето сърце се сля с моето... А на следващия ден, вече беше студена, дистанцирана, гледаше с досада. Не ми позволи да те докосна, сложи ме да седна далеч от теб и ми каза онези ужасни думи: Искам да се разделим! Не те обичам вече! Беше ни хубаво заедно, но вече не мога да продължавам така.
Съзнанието ми се замъгли, гледах те, виждах, че говориш, но нямах сила да те слушам! Излязох
като пиян от стаята ти, вървях по улиците без посока, очите ми бяха влажни от сълзи, от сърцето ми се лееше кръв.
Не мога да повярвам, че всичко това е истина! Къде сгреших!? Не те ли обичах достатъчно!? Моля се да се събудя и да открия, че е било лош сън и че ще мога да те видя отново, че всичко ще бъде, както преди...
Обич моя, Живот мой, пращам ти това писмо като последна надежда, че има път назад, че можем заедно да оправим нещата! Всичко зависи от теб! Това е моята любов към теб.