Чашата ми е празна
все още. До безбожие.
След малко ще видиш
как си наливам зора -
пъстра и шарена.
Сърцето ми мълчеше
през зимата.
Вече си е стегнало
куфарчето и тръгва да
събужда цветя и китари.
Изчезнали са обиди
и съжаления.
Даже камъните цъфтят
и бълват огън.
По лицето на милата ми
Земя е изписан
зелен копнеж.
Прегърни ме и
тръгни с мен! Ще те заведа
на мястото, където
слънцето е най-откровено,
а тревите танцуват
весел танц.
Птиците ще ни покажат
верния път.
Имам доверие на птиците.
По техните крехки
слепоочия е полепнала пролет.