Стара къща, старица тъжна,
от прозореца ме гледа, плаче.
Очите и огромни, сълзи капят,
миг и сякаш бях в тях.
Видях я млада и красива,
висока, изящна с финес.
Плуваше като лебед в бяло,
в езерна вода с любов.
А после я видях - майка,
обяда приготвя, вред ухае.
Уют и музика звучи,
щастлив живот в зрялост.
Видях я и грижовна баба,
с плетка до огъня седи.
Разказва приказки, очите греят
а внучето примряло я следи.
Стара къща, старица тъжна.
очите и следят ме,но изведнъж.
Лъч проблесна, огря ме обич,
взаймна бе и за двете тя.
02.2008