Завинаги пресъхна, оставихме го да изчезне.

Губя почва под краката си, страх ме е. . .

Умирам без теб и твоята протегнатa ръка.

Беше време, когато това не ми стигаше,

Исках повече, исках много повече.

Харесваше ми да бъда силната жена.

Сега е различно, сега аз те моля, остани.

Ето че си разменихме ролите, животът е театър.

Вината струи от всеки мой жест и поглед,

Обидата тежи между нас, прости ми мили

Човешко е да се греши, човешко е да се прощава!

Искам да изтрия всяка лоша дума, надвиснала над нас.

Тя ни разделя, тя ни наранява и погубва

Ето, погледни ме и ми подай ръката си,

Ти си много добър, сълзите ми в усмивката ти чезнат.

Изгубих се в очите ти, толкова разбиращи и нежни!