Валят снежинки във душата,
а Пролетта избяга бързо.
Умряха даже и цветята
и стъпките, които свързват...
Сега сме там - на двата бряга,
с души, заровени във пясък
и ти мълчиш, прегърнал Ада...
навън градът - потънал в блясък...
Просветва фарът, далеко в здрача,
а аз съм ослепяла вече...
Едва продишвам. Не, не плача.
Сълза по бузата се стече...