Крадеше
от
свилената
ласка
на
устните
й
жадни
Крадеше
от
зениците
й миговете
им
в
зелено
съзерцание
Крадеше
от
оловото
в
походката
й 
строга
Крадеше
от
слънцето,
захапало
косите
й,
в
изнемога
Крадеше
от
шепите
на
детството,
отминало
отдавна
Крадеше
от
танца
див,
бедрата
й
разголил
Крадеше
от
представата
за
себе
си…
И
... огледалото
открадна
Крадеше
дъжд,
дъга,
вълни
и
пясък
на
гларусите
шеметния
и
самотен
крясък
Крадеше
и
… остана
жаден…

А тя
танцува
като
за
последно…

... с

остатъци

от

флирта...