Ако можех да мечтая...

Щях с теб да съм до края!

Ако можех да желая...

Щях ли да се колебая?

Но уви! Мен сам остави ти,

а след теб, сълзи...

Спомена изгрява,

а раната става все по голяма

и милост няма.

Като падаща звезда,

ти в сърцето ми ела!

Било то и за миг.

Обичай ме!

Нека чуя твоя вик!