Няма нищо за което да се смея -
лятото е тъжно и така самотно,
влюбени във облаци се реят
а сърцето ми е толкоз безработно.

Къде по пътя щастие да търся
и има ли въобще за мен,
хиляди души във времето претърсих,
но пак е скучен всеки ден.

Не плаках ли достатъчно в живота,
не взех ли болка за дузина?
Къде е влюбената моя нота
или щастието просто ме проклина?

И колко трябва аз да страдам,
нима самичък аз съм си виновен,
колко пъти още ще попадам
в болезнени сълзи така поробен?

Има ли любов и щастие в света -
къде се крие нека разбера.
Не искам тъй самотен да умра -
нека мъничко любов да открада.

Да се боря вече нямам сила,
нито мога да се моля пак -
всяка обич нежна, мила
е била лъжлива - смъртоносен рак...