Балувай  
 
Полекувай ме с устни.
 Вълшебни...
 Поцелувай в нощта.
 Ще притихна, в теб сгушена.
 Омагьосана цяла.
 И гальовна, и тиха ще спя.
 Като ново начало –
 събуди ме с усмивка
 и с песен...
 с ласка топла пред изгрева...
 Уморена?...
 Цял живот все щастливката.
 Вечно тебе съм искала.
 Преди време,
 не помниш ли,
 ти изпрати ми зимата?
 Да я стопля със дъх.
 Да я пратя със зов.
 И луна теменужена
 да ми върне любов.
 Обречи ме на лятото
 и във юлския пек,
 на глухарчето – в златото,
 аз те виждам човек,
 дето с нежна утеха,
 само с мисъл дори
 и да няма пътека
 ще пребродиш гори.
 И избухвам със сила
 в ярък есенен плам.
 Докога ли?...
 Пролетта ми е мила.
 Връщам я. Чакам я.
 Още имам! Ще дам!

  07. 02. 2007г.