Нощта ме гали със прохладните си длани,
тъй тъмноока и загадъчнодобра,
прогонва надалеч фалшивите забрани
и пак със тебе искам тайно да греша!
Нощта е мой приятел и съюзник верен,
душата пази като верен страж
и в мрака галещ,кадифеночерен,
илюзия съм аз, а ти мираж!
Илюзия - житейски, ням театър,
усещане за миг на топлота
и хукваш нейде като тъмен вятър,
в косите ми оплиташ пак скръбта!