Писмо към: (с две думи)
-Моята любов...
Зная,че не си свободен като преди,з ная че всичко не е като преди! Но защо не усещам аз твоите чувства,защо ги няма онези ласки?
Изпепели се всичко толкоз бързо... За теб ли стана всичко нищо...?!
Не вярвам...
Но онези знаци, които ти ми пращаш ме правят такава... ревнива, гадна, груба... Но не виждаш ли, че това е когато не си около мен...
Липсваш ми ти, липсват ми ласките ти, липсват ми онези хубави дни, изпълнени с без ревностни моменти.
Кога ще бъдем някъде заедно... Сами...?!
Искам онази връзка, не която бе мечтата лъскава, а една връзка в която двамата да сме задружни като преди.
Липсва ми приятелството между нас, липсва ми онзи поглед, през който прехвърчаха искри, липсва ми една усмивка, която бе сътворена от нашата обич...!
Мисля, че някои неща между нас изстинаха... те не са едно, две, три...
Малко остава докато цялата ни връзка не се превърне в... ЛЕД!
Старая се и да поправя себе си, но след като няма нищо от твоя страна се чувствам безсилна, безжизнена, безмилостна...
Искам онези дни, когато няма хората около нас, когато забравяме света около себе си, когато между двама ни растеше огън!
Липсва ми секса с онази закачка, секса, който беше като играчка...
Игра на думи, игра на пръсти... игра със устни!
Желая те повече от всякога, а сякаш ти отрекъл си се от мен и връзката ни!
Липсват ми двама души -
онзи ТИ и онази АЗ!!!
Посветено на най-голямата
ми и истинска любов!