uFeel.me
Угризение - чувството с две лица, което те прави човек
Автор: Merlion,  9 юли 2008 г. в 11:52 ч.
прочити: 271
Отивах на война.
Със себе си.
Разполовена.
Едната част бе
дребна, гола, мършава, но чиста.
Другата бе
черна, ръбеста, горяща и отровна.
Първата си носеше огледало.
И бяло знаме.
Втората -
окървавения си нож
и мокри (потни) ръкавици.
(Кого ли бе насякла тази нощ?)
Погледнах я -
разтворена, разядена и черна.
С изтръгнато сърце.
Погледна ме.
Изсъска.
А аз - ронлива, бледа и уплашена.
Плачеща и бяла.
Тежеше ми.
Болеше ме душата.
Убиваше ме с поглед.
Разкъсваше ме.
Горчеше ми в устата.
Пресъхвах.
Изнемощяла.
Тя, се сгромолясваше.
Разпиляваше се.
На парчета.
Дишаше
катранено олово.
Въздъхнах.
Дали спасена бях?
Изгряваше луната.
Тя, потъваше в земята.
Изправих се.
Отърсих се.
От срам.
И болка.
Умираше. Сетра ми.
Пронизана от своето неверие.
Осъдена на отчуждение.
И вече не пламтях от страх,
съблякох стария си грях
и се отървах от порочния й гняв.
Дигнах глава.
Отворих очи.
Бях светла, чиста и нова.
Съхранила своята чест.
А сестра ми - просто прах
и невидима далечност.
*
И тръгна Съвестта да дири
храм за своята непокорност.
И там запали свещ -
за сестра си,
покойната Вина.
Ще я помни без злина.
Като отминала, ненужна вещ.

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me