Заседнала е немота...
стои като увита
и странно по-голяма...
топка, от избеляла кръв,
сърцето ми преляла,
втвърдила се тъга от гняв...
прокуда... път... и някъде...
и сънища... от самота...
и самота...
без повече любими хора,
и връзка ключове
на масата
за входната врата,
която няма кой
от вчера да отвори...
мечтание за приказна страна
и приказка
в действителостност,
а в нея няма приказност...
Крещя от вятър в мен,
от бурята,
на моето безсилие
да върна времето...
а трябва ли?
Дете, къде ли си?
Дано да си щастливо...
там...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me