Нека слезем в сутерена,
ще бъдем аз и ти,
сутиена ти убива,
макар да ти отива,
но не стягай твоето желание,
отпусни се с лятното слънце,
нека твойта кожа да подиша
и моя поглед нека вижда
два хълма свободни -
две зърна вълшебни,
които в този пек и жар
се чукат закачливо
в лек раван понесла ги учтиво.
Ясно е - сърби те сутиена,
аз и без това стоя пред теб,
нека слезем в сутерена -
не задушавай страстите в гръдта.