Мрачно

Беше тъмно, коприната прегърна тялото.

Колана я пристегна с възел.

Чехлите плясваха плочките

по заспалия коридор.

Вратата скръцна със зъби,

ключа бръкна в единственото око на бравата.

Дали огледалото е смачкано

или лицето е с гънки?

капките затропаха по мрамора

спускайки се към канала на лошите мигове.

Минута, две, пет.

Водата изстуди ръцете и те погалиха образа.

Забави се доста, няма ли да ляга?

Ще легне, просто жената има нужда

да поплаче в мрака.