Как силно искам да заплача, Дори отново да съм слаба, Дори това да не е начина, Какво ли друго ми остава!?! Едно привидно безразличие, Една усмивка през сълзи, като ранена малка птица, душата ми безмилостно кърви!Опитвам се да бъда силна, Опитвам се да издържа, Но трудно ми е да съм мила, Когато искам да крещя!Как искам някой ден, Поне веднъж да пиша с усмивка, Да няма болка вътре в мен, да няма даже тъжна мисъл!Това сега ми е мечтата, Дори и смешна и наивна, Това е - искам радост в душата, Да не се налага да съм силна!И всъщност - изводът е ясен, Отново пиша за тъга, Но някой слънчев ден приятен, Ще пиша и за радостта!