Едно привидно безразличие,
Една усмивка през сълзи,
като ранена малка птица,
душата ми безмилостно кърви!
Опитвам се да бъда силна,
Опитвам се да издържа,
Но трудно ми е да съм мила,
Когато искам да крещя!
Как искам някой ден,
Поне веднъж да пиша с усмивка,
Да няма болка вътре в мен,
да няма даже тъжна мисъл!
Това сега ми е мечтата,
Дори и смешна и наивна,
Това е - искам радост в душата,
Да не се налага да съм силна!
И всъщност - изводът е ясен,
Отново пиша за тъга,
Но някой слънчев ден приятен,
Ще пиша и за радостта!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me