uFeel.me
Мама
Автор: Ружена,  9 юли 2008 г. в 23:45 ч.
прочити: 444
Тя се смалява ей така, пред очите ми,

навярно, защото е почти непосилно

да носи все тъй на раменете си тихи

товара на цялото време отминало...



Тя се опитва да бъде предишната

и да води деня по своята си пътека,

но, навярно, защото много път са изминали

нещо не я слушат, напоследък, нозете...



Тя присяда за малко и се взира унесено

във неясното, дето отпреде я чака,

нещо вдига от масата, нещо премества,

а пък аз, мълчешком,страха си изплаквам:



Още рано е, рано за тръгване... после....

Ти недей, не ми я вземай все още, Господи...



    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me