Днес нанизах

поредното зърно - "перлата",

в житейската си огърлица

и полетях ведно

с богатия си наниз,

чувствайки се волна

като птица.

Криле размахах,

вдигнах се високо

и със тях помахах

на поле широко,

на планински върхари,

на море дълбоко,

на всички земни твари...

Щастлива обгърнах

с нежност земята

и сякаш надзърнах

дълбоко в душата

на отминалото време,

на пътя извървян,

на поникналото семе,

на житейския си блян...

О, огърлице моя, свидна и свята,

зърно по зърно събирана,

зърно след зърно нанизвана,

пъстра като пролетен цвят в полята,

като живота ми на земята!

Остани цяла, запази спомена

за един живот, в обич живян,

за скъпото ми наследство -

пътя житейски, с любов вървян!

----

10.07.2007г.