Мъгла от пясъка пробожда дните,
на малки късчета от спомени вали,
във кал превръща се целувката в сълзите,
спокойно вятърът отеква и боли.
По устните пътеки малки се чертаят,
крещяща жаждата засяда във ума,
след всеки облък тайните залязват,
и слънцето докосва пръстите в жарта.

Поредна песен от свистенето по дюните,
погалва впитата в сърцето самота,
красиви приливи и отливи златисти,
преплетени откъсват се и хукват в празнота.
Илюзията бавно във светът се потопява,
границите в пясъка изтриват се от мрака,
очите пълни са от слепота изгаряща,
протегната ръка студът дочака...