Фанфари… Възвестяване… 
Приканване… 
вълна от необятност, 
дъх в прилив… 
приема се и по-навътре, 
но трудно се подрежда, 
щом няма силата 
на връх… 
Разлива се в нощта звучене 
и то е мантия, 
която дипли, 
пропуска светлина, 
по-скоро гордост… 
но всъщност е една тъга, 
едва се чува щом докоснат в нея струни… 
Разказва, като спомня. 
Всеки спомня с разказ. 
Понякога е доста трудно… 
Да можеше душата да изсвири тази музика… 
Дълбоко е, 
но ще ти стане леко, 
повярвай, разказвай!... 
Да, неумело, 
тъй както стъпки първи в детство, 
а после по ръка, 
като движението на река… 
с цигулки и първо разочарование… 
Разказвай, звънят листата на звънчетата 
и неуверената младост се забърза 
и води, и обича… 
Закачка, погледите са звезди 
и откровения, 
и зазоряване по трепети, 
и по-наситено звучене, 
и зрялост с цветове, 
и устни, 
и приемане... 
За първи път е нощ... 
на двама… 
обичат се с докосване... 
косите са уханни, 
от тъмнината са изплетени, 
за да извършат сливане, 
а нежността е въздухът за дишане 
и искаш да не свършва, 
и все по-бързо се изплъзва 
всяка светлина в очите, 
звездите се прибират в тях, 
отстъпват се на струните на щастието, 
животът си проправя път в сърцата, 
а те са предизвикали съдбата… 
Светът е сцена! 
Танцувайте! И още, още, още… 
едва побира тази обич!... 
След нея… 
След нея всичко вече е било… 

Какво? Било е изпълнение 
по приказка или завръщане 
при утрото на изгрев?… 
Такава нощ е, 
едва ли някой би очаквал край, 
особено такъв… 
не се намират думите… 
А краят е завъртане, 
преместване на някои основи… 
разбъркано приличие… 
Боже мой… 
колко са бледи остатъците сенки…