Животът ми до тук премина,

като черга шарена -

тъй пъстър.

Дори на Холивудските звезди

ума би взел,

ако по него нареди се пъзел...

И плаха бях като кошута малка.

И тиха като езеро в Балкана.

На пръсти стъпвах, и Гергана

на белоногата ми стъпка

би ми завидяла.

А после пищно менците разлях,

и мислех си - водата до колене...

И все не виждах, не съзрях,

че много червеи пълзят край мене...

С годините по малко помъдрях.

Видях, че живата вода аз пръскам.

И сякаш Господ вдигна ми ръка,

и лекичко размаха пръста.

Не се удавих и не залинях.

Препятствия прескачах без проблеми.

(Не, Стефка Костадинова не бях.

Не бях и за живота тежко бреме).

И все забързано вървях.

За работа дори подтичвах.

Видях тъй много красота...

но в личния живот аз сякаш сричах...