Сплетените пръсти на мъглата
и дима на поредната ти цигара
високо горе в едно чуждо небе
процеждат пясъка на мъртви думи,
рушащи се с хленч в очите на светлината.
Сълзи от мъгла в корозия на празно сърце.
Дали бели рози там,през пукнатините
ще надвият разрухата, напук ще разцъфтят?
Капка кръв по китката ми бавно пропълзява.
Защо ли в душата си чувствам такъв неистов глад?
Загаси тази цигара...
Позволи ми да се върна малко назад.