За миговете с теб.
Минаха три, а сякаш вчера ти отново любовта от пепелта ми възроди.
Даде всичко що можеш и го даваш и сега, и днес, и утре.
С теб се моля всеки ден, да няма следваща поредна сутрин, да не свършва,
да няма край мига.
Заседнали във вечност да се влюбим в една и съща мъничка вселена.
Само, за да можем да се губим,
да се изгубим в очите на другия,
стоящ на една прегръдка разстояние, отсреща.
И всеки дъх не ще е пропилян напразно,
стига той да го е вдишал.
Болката в този свят,
не ще е нищо, щом е споделена с другия.
Ще изгрява ден, само за да видиш светлината в очите на любимия.
Ще се будиш всяка сутрин с мисълта,
че си заслужава да дадеш на другите,
нещо от себе си.
Да бъдеш по-добър.
Поне за един миг,
едно поредно вдишване - един дъх.
Дори и да ти е последен,
ще си е заслужавало да се сподели.