и в един миг

в една вселена

вътре в мен, вътре в теб

вътре – дълбоко и топло

в утробата на света

те обичах

парче по парче

всеки атом и фибра от теб

и крещеше в мен

силно като болка

и сладко като захарен памук през юли

едно такова

нали разбираш...

малко, голямо

силно и меко

чисто и низко

просто и сложно

чувство и мисъл

“обичам те”

и после вятър

после изтръгнати

в студ и омраза

краят на всичко

разпадаш се като пъзел

като шега на боговете,

които заедно мразехме

вече не мразим заедно

и не обичаме заедно

а в празните ни души

няма място дори за тъга