и в един миг
в една вселена
вътре в мен, вътре в теб
вътре – дълбоко и топло
в утробата на света
те обичах
парче по парче
всеки атом и фибра от теб
и крещеше в мен
силно като болка
и сладко като захарен памук през юли
едно такова
нали разбираш...
малко, голямо
силно и меко
чисто и низко
просто и сложно
чувство и мисъл
“обичам те”
и после вятър
после изтръгнати
в студ и омраза
краят на всичко
разпадаш се като пъзел
като шега на боговете,
които заедно мразехме
вече не мразим заедно
и не обичаме заедно
а в празните ни души
няма място дори за тъга
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me