Достигнала предела на своите сили,

нямам смелост да погледна назад,

да се взра в очите ти мили

и да спра тъжния кръговрат.

Как любов се превръща в омраза

и ограбват сълзите съня,

зъл ли демон така ни наказа,

додето съм жива за теб да скърбя...

Заключих зад себе си вратата,

по-силна в мен е гордостта,

началото на края е поставено

и всичко старо е забравено...

И нека си остане в пепелта,

в която ражда се и пак умира,

щом двама е ранила любовта

за тях на тази гара пътя спира.