Приказни сънища преследват нощта,

а сбъдването им - прекъснато от сутринта.

И гонят се сънища и реалност в луда надпревара,

такъв е закона неписан на тази игра от памтивека стара...

В очите ми прашинки пясък някой е разпръснал...

С любовно биле е сърцето ми орисал...

На кръста е един възкръснал...

А аз в какво,къде и как да търся смисъл?

И уповавам се на вярата си в Тебе,

Ти, който и на грешника прости....

Ти, който даже в страшно време,

сълзите ми с длан изтри...

И паля свещ в твоя храм -

за да изкупя своя грях и своя срам...

Изричам своята молитва, изпълнена с болка и тъга...

Ръцете ми са вдигнати към Твоите небеса...

И коленичила съм в Твоя дом сега...

Дари ме Боже с любовта си... Аз вярвам в Твоите чудеса...