Заслушах се във текста.
Студеното кафе опитах.
Димът цигарен сълзите ми прикри.
Глътка вино може би?
И налях за двама...
Ами "Наздраве!"...
Без упреци и без молби.
Ала от самотата как боли.
Чаках дълго, но дали ще чакам още.
И не попитах вече:
"А тя? Къде е любовта?"
В игра на чувства я изгубих.
С вяра и надежда отдавна се простих.
"Наздраве!" - но не се усмихнах.
А заплаках...
За пореден път те прокълнах.
Заваля ли?
Вятърът зловещо май зави.
Сънувах ли или бях будна?
Свещта запалих, но угасна.
"Наздраве!" - чашата е празна.
За нова нямах време.
"Сега върви!"
Не исках вече да боли.
"Още малко?" - "Ами добре."
Налях отново.
За последен път "Наздраве!" -
не се усмихнах.
А отсреща ме гледаше
весело ти.
"Време е самота, време е вече!
Върви!"
***
Заслушвам се във текста.
Малко от кафето си отпивам.
Заваля ли? Или са сълзи?
Глътка вино може би?
И наливам пак за двама.
"Добро утро!", " Добър ден!" и "Добър вечер!"
редовно пак ти казвам.
Ами "Наздраве, Самота!"