Скиташе нощем из улиците на града. Беше беден самотник без цент в джоба. Погледът му излъчваше тъга.
Наближаваше Коледа.
Млади двойки минаваха край него прегърнати и усмихнати. Бяха почти на годините на децата му.
Огнена болка обхващаше душата му, когато се сещаше за семейството си,
което беше загубил.
Този декември бе много студен. Кучият студ беше сковал града и всичко живо се криеше на топло.
Скитникът изпитваше чувството, че кръвта му замръзва. Духаше често в ръцете си. Разтриваше ги, а после и лицето. Наново завиваше с увехтелия
вълнен шал устата и носа.
"Мамка му живот!" - помисли си той.
Заподскача на едно място за да се стопли. Пъхна ръце в скъсаните джобове на дрипавото зимно палто. Ушанките на стария калпак бяха спуснати.
Вятърът ги подмяташе. Веждите и миглите бяха заскрежени, а очите - ледени езера.
Оглеждаше празничните витрини на магазините. Чувстваше се унижен, смач
кан и ненужен на това общество, като стар вестник. Никой за нищо не го има-
ше. Не искаше да си спомня за миналото, когото беше уважавана личност. Дей-
ствителността сега бе друга - тя му е** мамата. Загуби и семейството си.
Спря се пред денонощния супермаркет. Загледа се , и няколко пъти преглът-
на бавно...
"Мамка му! Дори на кучетата подхвърлят...!"
Разплака се. Болеше го всичко.
Влезе в тясното фоайе на супера, и седна на стола поставен в дъното. Сложи
калпака до нозете. Разтри лицето си, очите и заподсмърча. Раздвижи устните, и ги облиза. Въздъхна бавно. Разтри ръцете за да ги стопли. Потропваше и с
крака.
На излизане от магазина, край него минаха мъж и жена - почти на неговите
години, съпроводени от млада дама. Тя се спря до него, положи ръка на рамото, загледа се в тъжните му небесносини очи, и сложи торбичка с продукти до него. Дори пусна няколко банкноти в калпака. Същото направиха и по-възрастните.
Той нямаше сили да благодари. Беше обхванал с ръка наведената си глава.
Позна минаващите край него. Разплака се. Сълзите му замръзнаха.