Късно е.

Но не всички спят.

Уморена съм... от себе си.

Уморих се да допускам грешки

и да се самонаказвам след това.

Уморих се да не зная,

да не мога, да не искам.

Уморих се от това да съм сама.

Уморих се да мечтая и след това да виждам

как всичко рухва в пепелта.

Уморих се да очаквам и да се надявам,

да съм безпомощна и слаба.

Уморих се да не го признавам.

Уморих се да живея два живота.

Уморих се да си мисля, че съм права,

а всъщност да не съм.

Уморих се да се боря и да се предавам.

Уморих се да мълча.

Уморих се от това,

че не мога самата себе си да разбера...