Какво ли се случи с жената,

която някога много обичах.

С белега върху страната,

който така й прилича.

Къде ли цъфти или стрък е,

или пръст, във която си драскам -

да, животът прилича на кръг

и дано го приеме за ласка.

Вятър прелиства обратно

до кости лицето ми празно.

И залезът хвърля ми златен

лъч, който нещо ми казва.