Нощта осезаемо се сля
с безкрайността.
Луна за утешение
на дребните ми чувства.
Яхнал падаща звезда,
знам, някой ден, все пак,
при мене ще дойдеш.
Ще се радвам да видя
разкъртен, вековен бетон
и стопено стърчащо желязо.
Точното време е,
хайде, ела,
вече без тебе не мога.