Признавам, че съм малко затруднена,
Не знам какво да ти напиша,
Нали съм си „момичето без мнение",
Та и сега не знам какво да мисля!

Аз искам мъничко да те зарадвам,
Да се усмихнеш, взирайки се в телефона,
Това е от сърцето ми подарък,
За чао, ала не за збогом!

Желая ти попътен вятър,
Желая ти безоблачно небе,
В очите винаги да има блясък,
С усмивка да сияе твоето лице!

И като послепис ще кажа,
Краката ми са ледена шушулка,
Мечтая за терличките на баба,
Че адски студ сега е тука!