Тя се събуди в средата на стаята, забила поглед в празния таван. Какво се случи? Бавно връщайки се към реалността, започна да си спомня. Видя очите му, ръцете му почувства, чу гласа му да й шепне. Дали бе успял? Дали е вече мъртва? А дали някога била е жива?

Таванът над главата й се завъртя, усети тежест, тялото я заболя. И тогава осъзна. Не беше сън. И тя не спеше. Всичко беше вярно. Животът свършваше, далеч преди да е започнал. Беше черно, страшно… прекалено тъмно, прекалено тежко и непоносимо. И не, той не беше там да я убие. Той искаше да й помогне. Беше тя, тя взе ножа, падна, седна на пода и започна да реже. Първо бавно, повърхностни рани, после бързо, ядосано, дълбоко в душата си дупка проби. Опита се да се помръдне и усети влажната земя да напоява нежната й кожа. Беше нейната ръка, нейната кръв, нейният свят, който потъваше в червената тъмнина на нейното съзнание.

Стаята започна да се стъмва, светът спря да се върти, въздухът престана да се движи. Тя замръзна.

Не, нямаше филм с нейния живот и нямаше тунел със светлина. Имаше само тъмнина, навсякъде наоколо, дълбоко вътре. Беше просто края, без ад, без рай, само безвременно пространство, без разстояние и край, пълно с тишина.

Но, знаеше, някъде там, в друго време и на друго място, тя се раждаше.

-----------------------------------------------------------------------------

Превод на "Death" (10x to mami за идейката)