(край Бояна)

Знаех, че те има.

Вярвах, че си мечта

осъществима -

на живо мога

да ти се любувам,

а не само по тебе

да бленувам.

Очаквах, тръпнех

да те видя, опозная.

Дълъг път изминах,

но до теб достигнах

и погледа ми ти омая.

Дочувам птича песен,

весел детски крясък.

Виждам как отвисоко

падат тонове вода със трясък,

а мястото усойно, диво,

в този летен ден

е вълшебно причудливо!

С очи попивам красотата,

в душата музика звучи.

В сладост тръпнат сетивата...

Тук в блаженство се мълчи...