И порази ме светлината на очите ти,
когато с поглед галеше ме ти!
Дали, защото бях жената на мечтите ти
или пък, нежността у мен те покори?
И знам, в такива мигове разтваряш ти душа за мен,
безмълвно каниш ме в сърцето ти да вляза.
Поемам тази светлина, като подарък съкровен,
и следвам я,тя път към тебе ми показа...
И сливат се душите ни благословени,
хармония в милувка, в дъх...
Поглеждат ни звездите възхитени,
вълшебства носи летен полъх...