На ивици нарязана заетост

е обградила миговете волност.

Животът - пърхащо кълбо неподреденост,

обстрелва ме с жестокост или подлост.

Съобразяване. Внимание. Завои...

И пак "когато" и "където" се разместват.

Издишвам много бавно след умората -

единствена цена за равновесието...

Обръщам гръб. От скука. От обида.

Стрелите се забиват като навика.

Следите им са знак за поносимост.

Посоката е знак, че продължавам...