Виждам, че нищо тук не те задържа вече...

Пред мен горчива истина стои-

тук си, но не се интересуваш вече ти...

Знам- не мога да те променя

и си със сигурност ти не можеш мен.

Труден е за мене края,

но щом го искаш си иди...

Толкоз силно се опитвах,

всяка вечер бягах надалеч от теб.

Това е днес самотната ми истина-

тук си, но не се интересуваш вече ти...

И все пак седя сама и се чудя

щеше ли различно да е

ако беше се опитал за секунда ти

да помислиш ти за мен както аз за теб...

Но истината е отново тук-

не искаш ти да си до мен.

И, знам, не мога да те променя,

знам, че имаш своята мечта...

Ще ти позволя да си отидеш

веднага слънцето залезе ли в снега.

Върви напред и никога не се обръщай.

Ще ти позволя да си отидеш,

макар че вече знам-

вратата щом напуснеш

неминуемо настъпва моя край...