Без теб няма светлина в тунела на Самотата,
без теб всичко в мен паяжини хвана…
Трясък!!!…. Това бе моето сърце.
Пръсна се на части безброй.
Няма кой да го събере.
Град заваля. Плаче моята душа.
Затворих очи. Тъмно стана
това, което след теб ми остана.
Обичам те и ръцете ми без теб треперят.
Обичам те, но искам да умра,
за да мога наистина да те забравя.
Няма те и живот не ми трябва.
Отиде си... Сърцето ми те изгуби.
Няма те. Думите вече са излишни……,
но пак крещя - Обичам те!