Сънувах пръстите ти: тънки, жарки, непокорни

допираха рецептори до гладката ми кожа,

усещах ти дъха до усните си жадни,

а миглите ти галеха лицето ми едвам.

Сънувах дланите ти, тежки, но спокойни и грижовни,

обхващаха брадичката ми "твърдо-нежно",

съзрях очите: питащи и живи,

усетих дълбината им - за мен.

Докосвах чувствата ти с поглед,

преглъщах своите, поглъщах те, копнях

загърната от страсти диви

закриляна от истинска любов.

Усещах щастието: пълно, необятно,

прегърнала идеята да съм добра жена

покорна, тиха, уязвима,

очаквана, жадувана, една.

Събудих се!

Едничко слънцето ми галеше косите,

без спомен от оная - дългочакана любов.

Илюзиите идват само нощем,

а сънищата избледняват през деня.

Но някъде у мен, останала искрица

блещука и очаква твоята любов,

не я проклинам, чакам я защото

ми вдъхва стимул за живот!