А там на скалата седеше тя,
единствена по свойта красота,
добра и мила, но сама,
изваяна от пепелта...

Обича тя дървета и цветя
и милва ги както пролетта,
целува ги както любовта,
прегръща ги както вечността...

Да бе дявол, но не е ...
Да бе самодива, ала жива е...
Има и сърце , ала от камък е,
и душа, ала жарава е...

Фаталното видение в нощта
и бездиханното опиянение в деня -
това е нейната съдба...
Умира всичко, що докосне,
изгаря всяко живо същество,
а мислите й те наказват
да бъдеш неин роб до вечността...

Но има тайна тя една
и който знае я, ще я спаси
от таз злочеста съдбина.
Веднъж ободе ли се тя
на червена роза при пълна луна,
ще се превърне в това, което бе -
царицата на всички светове...