Ревността, какво може да направи човек от ревност. Всеки един от нас със сигурност е изпитвал това раздиращо чувство, породено от любов, от егоизъм, от чувство за притежание на някой, от думи или пък видяно .

Или пък другите форми, ревнували ли сте приятел, чувствахте ли се пренебрегнати изоставени, да това чувство е много жестоко, натрапва се в главата и не те оставя на мира.

Не че някой го е викал, то просто така идва, но пък като си отива, какви са последиците.

Кой е виновен за това дали ние самите, защото много обичаме или пък партньора, защото ни е дал повод за това.

Едно не изяснено нещо може да остави такива рани и да породи, раждането на ревност, а какво прави в последствие тя с нас.

Убива ни малко по малко, разяжда ни вътрешно искаме да си върнем болката, но дали ще се върне, не уви няма.

И след нея идва изневярата,имам чувството, че те вървят една след друга.

И какво става когато има брак, когато има деца.

Дори да знаеш, края не се вижда защото не можеш да пренебрегнеш децата, защо трябва те да страдат.

Губят се чувствата, остава болката и това, че знаеш, че пак отново ще ревнуваш, че пак ще си сам и в тези мигове ще нахлуват в главата ти безброй мисли, но пак ще простиш.

Ще се сгушиш в ъгъла,ще седиш сам в тъмнината, ще мислиш как да си върнеш това което си изгубил, ще го върнеш ли, не,но поне за миг ще се чувстваш обичан от друг, желан, ще усетиш това,което отдавна се е изпарило.

Но няма как. Всяка една разбрана изневяра е върната изневяра.

Откриваме ли това, което търсим, може би, някой откриват и голямата си любов, но дали имат смелостта да се борят и дали после не идва пак момента, на някаква случка и ревност, а после изневяра.

Знам, че и от двете боли, когато обичаш,но какво ще е без любов, ние в какво ще се превърнем без обич.

В едни играчки, в бездушни кукли.

О не мерси, по-добре да обичам и да страдам, да боли.

И когато дойде мига, на преливащата болка, тогава,

да опитаме с нова любов.