Вече няма смисъл, щом всяка дума,
ти е трудност, щом не искаш и да знаеш,
как преминал е деня,няма да ти казвам.
Мога и така, ти така избра.
Все още ме интересуваш,
колкото и да отричам.
За обич май не те обичам,
ти не заслужаваш,
можеш само да раняваш.
Свикнала съм с теб,
привикнах с всичките ти грешки.
Прощавах ли, прощавах, ала до кога.
Ще дойде време, в което ти ще страдаш,
а аз пък ще греша, ще ми простиш ли?
С твойта мъжка гордост, не не ще простиш.
Защо пък аз жената вечно трябва да съм,
мила и добра, всичко да прощавам,
та дори и непростимата вина.
И какво трябва да си премълчавам.
И защо, заради теб, заради мъжката ти гордост.
Не мога, чашата отдавна ми преля.
Да обичах те, така било е някога,
сега я няма любовта,ти отдавна я прогони
и не ще се върне тя.
Ако плача, това е от обида и от болка,
от твоето пренебрежение и подигравката,
че съм жена, да жена съм и съм горда от това.
Силна съм, макар да съм уж по-слаба.
В трудните моменти бях сама, жестоко падах
и изправях се след това.
Срещах се дори и със смъртта,
но тя се уплаши, просто видя,
че не съм се предала и няма да и се дам.
На теб също, така че мисли му.
Дали така ще продължиш
или нещо в себе си ще промениш.
Давай не губи време защото
ще изгубиш мене.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me