Кървят ми очите,

без сила останах,

помръкнаха дните

и устни до болка прехапвам...

Нима всичко свърши,

нима се прекърши?!

Любовта, смелостта ти - къде са?!

И спомени нежни ме гърчат,

коя съм не зная!

Нека всичко умре! Нека е края!

А сега на къде?!...

Защо си отиде? Защо ме остави?

Какво не ти стигна?

Не махна тези прегради...

просто се предаде!

Така е! Слаб си... ти не си за мен.

Върви си и не спирай... не вървя след теб!

Предаде обичта ми -

ти отказа да се бориш.

Нещастен там ще скиташ -

в лудостта си ти самичък се затвори...

Любовта ми ще изсъхва с всеки ден

и друга ще покълне, зная.

Дано по пътя си поне,

щастлив аз някога да те позня...