Вече зная ти не ме обичаш.
Лъжа била е всяка твоя дума.
На вечна болка ме обричаш
да плащам сам и тази сума.
Жив съм, колкото да го показвам,
усмихвам се за да не зарева.
С никого не искам да приказвам
и не виждам вече изгрева.
Залезът и мракът са ми братя,
а дъждът приятел пръв.
Облаци са ми душата,
лед във вените без кръв.
Ръцете ми обърнаха се в камък,
в гърдите спря да бие туй сърце.
В очите няма пламък,
и само силната омраза се чете.
Не искам да живея вече,
не искам да те виждам с друг.
Сърцето от душата се отрече
и за всички ще съм вече труп.
Да се скрия навеки в земята,
да ми сложат дървен кръст
за да не видя привечер луната,
пречейки ми два кубика пръст.
За милост няма да се моля
нещастен съм, но не нещастник.
Аз роден съм да се боря
пък дори да съм бездарник.
А розите с цвят на кръв оставям
някой друг да ги бере.
Нека друг ти ги дарява
и да им се радва с теб.
Нека по-достоен мъж
да застане днес пред вас.
навънка пък пороен дъжд,
да измие спомена за нас.
Забрави ме щом така желаеш,
за мен си спомняй само щом вали,
а аз навън ще съм мечтаещ
пак да видя твоите очи.
Като призрак ще се появявам
само там където не очакваш.
И един последен дар ти подарявам...
Всички хора да разплакваш.
Да проклинам аз момента,
в който с теб се запознах.
Свърши филмовата лента
и всичко се обърна в прах.
И прикована в сърцето ми,
ти ще бъдеш винаги в мен.
И макар далеч от теб
Ще съм вечно в твоя плен.
Белези върху ръката
са спомени от таз любов.
Белези но и в душата
ме превърнаха на скот.
На ръката заздравя ми
раната която беше име.
Но душата оздравя ли?
Не!Всеки ден боли ме.