До мен учуден спря се Юли, от зной задъхан, плувнал в пот и право пита: - Хей, не чу ли? Брегът бумти от луд живот! Пируват там до ранни утри различни форми, вкус и тен - туристи чужди, наши мутри, семейства с някой лев спестен... И всичко, чуй, едва започна! Не си изпуснал! С мен ела! Ще сетиш що е ситост очна! Амур и теб гласи стрела! А аз отвръщам: - Бързай, Юли, че иде есен с дъжд и студ! Не ще от пясък вдигаш кули, не ще пируваш дивно луд! Тагаз живот в комина нека до ранни утри все бумти и прати мен стрелата лека лъкът Амуров. Чу ли ти?