Ела и поседни до мене.
И разкажи ми с бавен глас
онази, дългата поема,
за теб, живота и за нас...
Изпей ми цялото си Слънце.
И сбъднатите си мечти.
На вярата си мъничкото зрънце.
И всичко, що сърцето ти шепти...
А аз смълчано ще те слушам.
И ще попивам всеки звук.
Във тебе тихо ще се сгуша,
щастлива, че при мен си, тук...