Често вечер си седя
и мисля си за теб,
а всичко бе като игра
ала играта има край нелеп.
Вървях след тебе тихо
с надеждата да се обърнеш,
пристъпвах с трепет плахо
мечтаейки да ме прегърнеш.
Изглеждах смешна и наивна,
приличах аз на мъничко дете,
бях чиста и невинна
и пазех те във своето сърце.
пазех те от злоба и неволи,
пазех те за себе си, уви...
Ала душата ми веч\' моли:
" Пусни го и Върви!
Бягай ти от него на далече
забрави лъжливите очи.
Не те обича вече
и недей да молиш, просто замълчи!"