Няма обич на която да се заповядва,
не мога и на себе си да заповядам,
ако съм обзет от гордост блажена,
аз не знам кой движи устните ми,
не знам кой накланя главата ми,
към теб,
не усещам как вървят краката ми,
не разбирам кое замъглява ума ми,
не помня как е името ми и рода ми,
аз знам какво виждат очите ми
и намирам в теб себе си непроменен,
сякаш си вълшебно огледало,
без капризи в теб живея
в свят неземен и необикновен.