Аз не зная какво да ти кажа.

Поизносени вече слова

все ме спъват досами паважа,

изпод калдъръма наднича трева.

Аз не зная къде ще отида.

В странен залез, в миг съкровен

като малка разтворена мида

да очаквам щастливия ден...

Аз не зная къде ще замръкна

в този свят пурпурно жив.

В мен когато струната млъкне,

ще усетя, че и ти си щастлив.

Не, не зная какво да ти кажа

в този дъжд, с ноемврийски сълзи.

Все ме спъват досами паважа

неизречени още мечти...