Една безразсъдна нощ преобърна подреденият ми досегашен свят. Отдадох ти се. Ти ме прегърна и от мен вече беше по-богат. Скрих достойнството си наранено. За последно изговорих: &quot;Върви!&quot;. Срещите ни - време забранено - не ме спряха да потъна в мечти... Не ме чу, че извиках името ти. Затръшнах след теб вратата. Свърши. Към друга ти пое, напред продължи. От нея ще има какво да вземеш ти. След теб остана само тишина. Обичта към теб в душата си скътах. Завих се с одеяло - тъга и вина. Тогава, сама в нощта, аз разбрах - не е обич, когато някой страда. Без сила са свалените звезди щом любимият човек не помага и не вижда сам мъката в две очи.